Близо 40% от младите българи предпочитат стоки-менте
В България 39% от младежите са закупили съзнателно подправен артикул, демонстрират данните от изследването за интелектуалната благосъстоятелност и младежта за 2022 година, оповестено от Службата на Европейския съюз за интелектуална благосъстоятелност (EUIPO).
То дава настояща информация за държанието на младежите във връзка с нарушаванията на правата върху интелектуалната благосъстоятелност в интервала след пандемията. Данните демонстрират още, че 16 % от младите българи умишлено са употребили пиратско наличие. В европейски мащаб процентите са 33.
А повече от половината (52 %) от европейците на възраст сред 15 и 24 години са декларирали, че са закупили най-малко един подправен артикул онлайн през миналата година както съзнателно, по този начин и инцидентно.
Данните варират доста по страни, като най-високият % е в Гърция (62 %), а най-ниският - в Чехия (24 %). Цената и наличността не престават да бъдат главните фактори за закупуване на фалшификати и за цифрово пиратство, само че все по-голямо значение придобива и въздействието от страна на връстниците и обществото.
Фалшифицираните артикули, които младежите най-често купуват съзнателно, са дрехи и аксесоари (17 %), следвани от обувки (14 %), електронни устройства, (13 %), хигиенни, козметични артикули, артикули за персонална хигиена и парфюми (12 %).
От друга страна, 60 на 100 от младите европейци декларират, че избират цифровото наличие от законни източници, спрямо 50 % през 2019 година В България този % възлиза на 63 % от младежите.
То дава настояща информация за държанието на младежите във връзка с нарушаванията на правата върху интелектуалната благосъстоятелност в интервала след пандемията. Данните демонстрират още, че 16 % от младите българи умишлено са употребили пиратско наличие. В европейски мащаб процентите са 33.
А повече от половината (52 %) от европейците на възраст сред 15 и 24 години са декларирали, че са закупили най-малко един подправен артикул онлайн през миналата година както съзнателно, по този начин и инцидентно.
Данните варират доста по страни, като най-високият % е в Гърция (62 %), а най-ниският - в Чехия (24 %). Цената и наличността не престават да бъдат главните фактори за закупуване на фалшификати и за цифрово пиратство, само че все по-голямо значение придобива и въздействието от страна на връстниците и обществото.
Фалшифицираните артикули, които младежите най-често купуват съзнателно, са дрехи и аксесоари (17 %), следвани от обувки (14 %), електронни устройства, (13 %), хигиенни, козметични артикули, артикули за персонална хигиена и парфюми (12 %).
От друга страна, 60 на 100 от младите европейци декларират, че избират цифровото наличие от законни източници, спрямо 50 % през 2019 година В България този % възлиза на 63 % от младежите.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ